„Искаме и на английски“ звучи като малка добавка към проекта. Не е. Вторият език удвоява съдържанието, менютата, формите, правните текстове и работата по поддръжката — и въвежда цял слой технически решения, които, ако се сбъркат, тихо унищожават видимостта на сайта в Google.

Тази статия минава през трите практични въпроса: как да изглеждат адресите, кой плъгин да изберете и какво трябва да е настроено, за да разбере търсачката коя версия на кого да покаже.

01Адресите: подпапка, поддомейн или отделен домейн

Първото решение е структурата на адресите, защото то определя всичко останало — от миграцията до отчетите.

Отделният домейн изглежда солидно, но означава да изграждате авторитет от нула — нов домейн, нови връзки, нова история. За малък и среден бизнес това обикновено е грешка, платена с години.

02hreflang: сигналът, който повечето сайтове бъркат

hreflang казва на търсачката: „тази страница има версия и на друг език, ето я“. Без него двете версии се конкурират, а Google решава сам коя да покаже — понякога българската на англоезичен потребител.

• Връзките трябва да са взаимниАко българската сочи към английската, английската трябва да сочи обратно. Едностранните връзки се игнорират.
• Всяка страница сочи и към себе сиНаборът включва и самата страница — това е част от спецификацията, не излишество.
• x-default за неопределенитеУказва коя версия да се покаже, когато нито един език не съвпада. Обикновено основната.
• Адресите трябва да са канонични и живиhreflang към пренасочен или несъществуващ адрес е грешка, която Search Console съобщава едва след време.
• Кодовете са езикови, не измислениПравилно е bg, en, de. Не „бг“ и не en_US с долна черта.

Добрата новина: всеки от трите плъгина по-долу генерира hreflang автоматично, когато преводите са свързани помежду си. Лошата: ако връзката между два превода се разпадне — а това се случва при масови редакции — hreflang изчезва тихо. Проверявайте го поне веднъж на тримесечие в техническия одит.

03Трите плъгина: как всъщност се различават

Polylang

Работи с логиката на WordPress: всеки превод е отделна публикация, свързана с оригинала. Има безплатна версия, която стига за корпоративен сайт с два езика. Платената добавя превод на низовете от плъгини, дублиране на съдържание и поддръжка за WooCommerce.

Силата му е предвидимостта — съдържанието стои в нормални публикации, така че при проблем се оправя лесно. Слабостта е администрацията: при десет езика управлението на десет копия става уморително.

WPML

Само платен, с няколко нива на лиценз. Най-зрелият вариант при сложни проекти: магазини с преведени продукти и атрибути, сайтове с потребителски типове съдържание, екипи с външни преводачи и контрол над това кой какво превежда.

Цената е сложност — WPML е няколко модула, които трябва да са конфигурирани правилно, и добавя тежест към администрацията. За визитка с две страници е като да наемете камион за пазаруване.

TranslatePress

Различен подход: превеждате визуално, върху самата страница, като кликвате върху текста. Преводите се пазят отделно от съдържанието. Това го прави най-лесния за нетехнически хора и много удобен за сайтове, направени с конструктор, където текстът е разпръснат из елементите.

Компромисът е, че преводите не са нормални публикации — не можете да имате различна структура на страницата за различен език, а зависимостта от плъгина е по-голяма.

04Машинният превод: кога е приемлив

Качеството на автоматичния превод днес е несравнимо по-добро отпреди пет години. Това не го прави готов продукт. Проблемът рядко е в граматиката — той е в тона, в термините на бранша и в дребните неща, които издават, че текстът не е писан за читателя.

Работещият процес е прост: машинен превод на всичко, човешка редакция на страниците, които носят пари — начална, услуги или продукти, цени, контакти. Блогът може да изчака или да остане само на един език.

• Не публикувайте непроверен превод на правни текстовеОбщи условия и политика за поверителност са документи с последствия.
• Проверете формите и съобщенията за грешкаНай-често забравяното място — потребителят стига дотам точно когато иска да купи.
• Преведете и мета описаниятаИначе в резултатите на Google английската страница се представя на български.
• Внимавайте с имената на маркиАвтоматичните преводачи с удоволствие превеждат и това, което не трябва.

05Пет грешки, които виждаме постоянно

1. Превключвател, който винаги връща към началната страница

   Потребителят е на конкретна страница, натиска „EN“ и се озовава на началната. Превключвателят трябва да води към превода на текущата страница, а когато такъв няма — да го казва.

2. Автоматично пренасочване по местоположение

   Изглежда услужливо, а на практика заключва потребителя и обърква обхождането. Предложете езика, не го налагайте.

3. Половин превод

   Заглавията са на английски, бутоните и футърът — на български. Обикновено защото низовете на темата и плъгините се превеждат на отделно място.

4. Непреведени адреси

   Английска страница на адрес с кирилица е сигнал за небрежност — и за търсачката, и за посетителя.

5. Липсваща карта на сайта за втория език

   SEO плъгините обикновено се справят, но при нестандартна настройка английските страници просто не влизат в картата и остават неоткрити.

→Изводът

Изберете подпапка, свържете преводите така, че hreflang да се генерира правилно, и не пускайте непроверен машинен превод на страниците, от които зависят приходите. Това покрива деветдесет процента от техническата част.

Останалото е решение за процес: ако превеждате сами и езиците са два — Polylang. Ако имате магазин и екип от преводачи — WPML. Ако искате да превеждате визуално и без администрация — TranslatePress.

И най-важното: не превеждайте всичко. Десет добре преведени страници вършат повече работа от сто автоматично преведени — и струват по-малко за поддръжка. Ако сайтът ви вече има втори език и не сте сигурни дали е настроен правилно, това е част от SEO одита.