Предишната фирма не ми дава достъп до сайта: как да върнете контрола

Това е най-неудобният разговор в нашата индустрия и точно затова почти никой не пише за него. Обаждате се, за да сменим нещо по сайта ви, и на въпроса „кой има достъпите“ отговаряте: „фирмата, която го направи“. Оттам нататък започва работа, която няма нищо общо с уеб дизайн.

За десет години сме поемали десетки сайтове от други изпълнители. Част от тях преминаха гладко за един следобед. Други отнеха седмици, защото домейнът беше регистриран на личното име на програмист, който вече не отговаря на имейли. Тази статия е процедурата, която следваме — така че да можете да я приложите сами, независимо дали ще работите с нас.

01Сайтът ви са седем отделни актива, не един

Най-честата причина хората да се окажат заложници е, че мислят за „сайта“ като за едно нещо. В действителност това е пакет от седем независими актива, всеки от които се държи от различно място и се прехвърля по различен начин.

Забележете реда. Активи 4, 5 и 6 се възстановяват сравнително лесно, ако контролирате 1, 2 и 3. Обратното не важи. Затова цялата ви енергия трябва да отиде в първите три реда на таблицата, а не в спора кой е крив за дизайна на началната страница.

02Десетминутната проверка: кой какво притежава в момента

Тази информация е публична. Не искате разрешение от никого и не уведомявате никого. Отворете таблица и запишете отговорите — ще ви трябват като доказателствена база.

1. Кой е регистрант на домейна

   За домейни с разширение .bg проверете в whois системата на Регистър.БГ. За .com, .net, .eu и останалите използвайте ICANN Lookup.

   Търсите полето Registrant (регистрант). Ако там пише името на вашата фирма — добра новина, домейнът е ваш и всичко останало е решимо. Ако пише името на изпълнителя, на негова фирма или „скрито заради защита на личните данни“, сте в по-тежкия сценарий.

2. Къде сочат името сървърите

   В същата справка вижте полето Name servers (NS записи). Те ви казват кой реално управлява DNS зоната — тоест кой може да пренасочи сайта и имейлите ви за пет минути. Често това е трета страна, за която дори не сте знаели.

3. Кой е записан като собственик на хостинга

   Отворете последната фактура за хостинг. На чие име е издадена? Ако плащате хостинга през изпълнителя като част от абонамент за „поддръжка“, вероятно акаунтът е негов, а вие сте поддомейн в чужд акаунт. Това е най-често пропусканата подробност.

4. Проверете имейлите на домейна

   Ако служебните ви имейли са на домейна и работят, това е сериозен лост: контролът над имейл адреса позволява нулиране на пароли към повечето услуги. Ако имейлите ви са на безплатна поща, а домейнът е чужд — рискът от прекъсване е реален.

5. Проверете за какво плащате в момента

   Извадете последните 12 месеца банкови извлечения и маркирайте всяко плащане, свързано със сайта. Целта не е ревизия, а картина: колкото повече услуги минават директно от вашата сметка към доставчика, толкова по-силна е позицията ви.

03Правната картина: три различни неща, които хората смесват

Тук е мястото, където повечето разговори излизат от релси, защото се спори за „собственост“ без да е ясно за коя точно собственост става дума. Разделете ги:

Третият ред е недооцененият лост. По GDPR фирмата, чиито клиенти оставят данни на сайта, е администратор на лични данни. Изпълнителят, който технически ги обработва на своя инфраструктура, е обработващ и действа по ваше нареждане. Формално писмено искане за предоставяне на данните и за прекратяване на обработката стои на съвсем различно основание от търговския спор — и обикновено се приема много по-сериозно.

Що се отнася до кода: ако в договора ви няма изрична клауза за прехвърляне на авторските права, напълно възможно е изпълнителят да е прав, че правата върху къстъм разработката са негови. Това е неприятно, но не е фатално — авторското право върху кода не му дава право да задържа вашия домейн, вашите данни или вашето съдържание.

04Сценарий А: изпълнителят съдейства

В повечето случаи — да, съдейства. Раздялата рядко е злонамерена; по-често изпълнителят просто е спрял да се занимава с уеб услуги или е претоварен. Направете прехвърлянето максимално лесно за него и ще стане за дни.

Изпратете един имейл със конкретен списък, а не с общо „моля предайте ми всичко“. Ето формулировката, която работи:

Здравейте,

Прехвърляме техническата поддръжка на сайта към нов екип.
Моля за следното до [дата, 14 дни напред]:

1. Код за прехвърляне на домейна (auth/EPP код) и потвърждение
   на смяната на регистранта на [ФИРМА, ЕИК].
2. Достъп до хостинг контролния панел или пълен архив:
   всички файлове + експорт на базата данни (.sql).
3. Администраторски достъп до WordPress.
4. Прехвърляне на собствеността в Google Analytics и
   Google Search Console към [имейл].
5. Достъп до всички платени лицензи за теми и плъгини,
   които са закупени за проекта.

Готови сме да съдействаме и за уреждане на всички
неплатени суми по договора.

Поздрави,

Два детайла в този имейл вършат основната работа. Първо — конкретен срок, което превръща молбата в проследима заявка. Второ — последното изречение. Много от тези ситуации не са злоба, а неуредена фактура; изричното ѝ споменаване често отваря вратата веднага.

05Сценарий Б: отказ или тишина

Ако след две писмени напомняния няма отговор, спрете да пишете и започнете да работите по канали, които не зависят от отсрещната страна.

• Отидете директно при регистратора на домейна.Регистраторите поддържат процедура за смяна на регистрант при спор. Ще искат документи, доказващи правото ви — фактури за плащане на домейна, договор, кореспонденция, регистрация на търговската марка, ако домейнът съвпада с името на фирмата ви. Съберете ги предварително.
• Отидете директно при хостинг доставчика.Ако фактурите за хостинг са на вашата фирма, много доставчици ще ви признаят за собственик на акаунта след проверка на самоличността. Ако са на изпълнителя, обикновено няма да го направят — но си струва да попитате.
• Проверете дали не контролирате имейла на домейна.Ако да, преминете през „забравена парола“ при всяка свързана услуга — хостинг, регистратор, Analytics. Достъпът до имейл адреса често е фактическият контрол.
• Възстановете съдържанието от публични архиви.Отворете web.archive.org за вашия домейн и извадете текстовете, структурата на менюто и URL адресите. Това ви позволява да пресъздадете сайта коректно, дори без достъп до оригинала.
• Направете пълен списък на URL адресите си.Ако сайтът още работи, запишете всеки индексиран адрес — от site:вашдомейн.bg в Google и от XML картата на сайта. Този списък е основата за коректни пренасочвания по-късно.
• Изтеглете достъпната статистика.Ако имате Analytics достъп, експортирайте историческите данни, преди да сте загубили и него. Ако не — от банковите извлечения и CRM системата си пресъздайте поне обема заявки по месеци.

Едва след като всичко това е изчерпано, идва разговорът за нов домейн. И тук е най-важната част от статията.

06Най-скъпата грешка: новият домейн „на зло“

Разбираемо е. Ядосани сте, искате да приключите и мисълта „ще си направя нов сайт на нов домейн и да им мисли“ е освобождаваща. Ето какво реално се случва след това.

Новият домейн влиза в Google без история. Всяка външна връзка, натрупана за години — от каталози, от партньори, от статии — продължава да сочи стария домейн и вие не контролирате пренасочването. Ефектът не е „започваме отначало“, а по-лошо: конкурент, който вече е на позиция 4, остава там, докато вие се борите за видимост с домейн, който търсачката още не познава.

Ако все пак се стигне до нов домейн, три правила намаляват щетите: пресъздайте същата URL структура, за да могат старите адреси да бъдат пренасочени един към един при първа възможност; пренесете съдържанието с текстовете, не само с дизайна, защото Google разпознава темите, а не картинките; и стартирайте от първия ден с технически чист сайт, защото това е единственото предимство, което наистина контролирате. Ако тръгвате по този път, вижте как подхождаме към изработка на сайт и към редизайн със запазване на позициите.

07Как да не се повтори: три клаузи и едно правило

След като приключите, отделете половин час за следното. Това е разликата между еднократен проблем и повтарящ се цикъл.

• Домейнът се регистрира на името на вашата фирма.Не на името на агенцията, не на личното име на програмист, не „временно, после ще го прехвърлим“. Регистрант: вашата фирма с ЕИК. Ако агенцията откаже това — това е отговорът на въпроса дали да работите с нея.
• Изрична клауза за прехвърляне на авторските права.Един абзац: след окончателното плащане правата върху изработените код, дизайн и графики се прехвърлят на клиента. Без него авторът запазва правата си по подразбиране.
• Клауза за предаване при прекратяване.Задължение всички достъпи и пълен архив да бъдат предадени в срок от 14 дни при прекратяване на отношенията, независимо от причината. Тази клауза е безполезна за агенция с лоши намерения и незаменима за всички останали случаи.
• Правилото: вие плащате домейна и хостинга директно.Не през абонамент. Пет минути на година повече работа, а собственост върху инфраструктурата — постоянна. Поддръжката е услуга, която се сменя; хостингът е актив, който се притежава.

И последно, което не е клауза, а навик: веднъж на три месеца изтегляйте пълен архив на сайта и базата данни на свой диск. Всеки коректен изпълнител ще ви даде такъв при поискване, а наличието му превръща най-тежкия сценарий в неприятност вместо в катастрофа. Ако не искате да го помните, това е част от всяка сериозна поддръжка на сайт.

→Собственост, не доверие

Работили сме с изпълнители, които предадоха всичко за един следобед с добро настроение, и с такива, при които процедурата отне месеци. Разликата не беше в характера на хората, а в това какво беше записано, преди отношенията да се влошат.

Затова заключението на тази статия не е „внимавайте с кого работите“. А по-простото: направете проверката от раздел 02 днес, докато всичко е спокойно. Ако всичките седем актива са на вашата фирма, никога няма да имате нужда от останалата част на статията. Ако не са — най-подходящият момент да се поправи, е точно когато никой не се кара.